За сутрешното лошо настроение

Дълго време околните ми забелязваха лошото ми настроение сутрин. Както и от други хора съм чувала, че има нещо подобно и при тях. Една особена чувствителност, уязвимост, ранимост даже. Дразнение, най-вече. От шумове, от приказки, от миризми, от хората (близките). И всичко това горе-долу докато не стане време за излизане или до след закуската. И ако никой в този деликатен период не ме е разбутал да ме раздразни, денят започва прилично, иначе си “станал с дупето нагоре”. И наистина се чувстваш някак си наопаки, не ти е напълно на място, сякаш не си се наместил в себе си и на мен ми се е искало да си легна, да заспя и пак да стана 🙂

Оставяйки се на естествената ми склонност да си измислям/въобразявам/търся обяснение на различните явления в живота, нека споделя какво ми хрумна за това. Дойде ми на ум, че сутрин, като ще ставаме от сън, душата се връща в тялото. Тя е била до този момент в други измерения, измерения на свобода, светлина, простор, неограниченост, светове, където всичко се случва само с един повей на мисълта. И сутрин се намира отново в това малко телце, а може би не физическото тяло е нейния затвор, в който тя доброволно се вмъква, а друго – органиченото ни съзнание. То с неговата тежест от комплекси, предразсъдъци, обиди, неудовлетворености, безпокойства, притеснения, страхове и т.н. я приютява в себе си и тя душата трябва да намери начин излее светлината си през тази плътна стена от обременености. Доста явно противоречие.

Чела съм, че просветлените хора и изобщо хората напреднали в самопознанието, в духовните практики и извисили съзнанието си до едно ниво на по-голяма хармония със себе си, сутрин изпитват щастие от живота, молят се и мислят с радост за Бога, за Вселената, за творението. Както великите мъдреци и децата. Особено чистите и необременени още деца. Сякаш техните души светят през прозорците на съзнанието им и светлината минава безпрепятствено, радостта им е видима за всички.

Ако човек е въодушевен от някаква идея или му предстои нещо важно и голямо през деня, той става с една живост, с цел и енергия. Откъде тогава сутрешната раздразнителност в т.н. “обикновени” дни. Може би поради това, че сутрин съзнанието е по-възприемчиво за светлината на душата, тя огрява и осветлява сенките му. То усеща по-ясно когато има в себе си неудовлетворение от живота, когато му тежат неотработени проблеми, неосъзнати потребности или потиснати чувства и желания. И в този момент всяко външно предизвикателство, дори миризмата на приготвени от близките палачинки или шума на прахосмукачката, могат да вбесят сънения ненаместил се човек.

И така, мисля си. Ако имам лошо настроение сутрин, знак е това за мен да се вглъбя в себе си и да потърся корените на това състояние. Да го оставя да ми се разгърне и да ми покаже къде и на какво имам да обърна внимание, да приема и трансформирам с любов и разбиране. В крайна сметка тази сутрешна раздразнителност е потребна като сигнал и също е възможност да се направи стъпка към по-осмислен и задълбочен поглед към самопознанието и към живота. 🙂