Каквото повикало, такова се обадило

Наскоро осъзнах и си дадох сметка за дълбокия смисъл на тази поговорка.

Дойде ми за безкрайно близък мой човек едно пожелание – “Пожелавам ти всякога и във всекиго да виждаш доброто. И каквото видиш в него, то да ти отговаря насреща.”

После се досетих, че то си е казано – каквото повикало, такова се обадило. Погледнато и от психологическа гледна точка, в поговорката е заложена и теорията за проекциите. Когато изтласкаме неприемани от нас неща в подсъзнанието, те се проектират върху другите и често срещаме собствените си качества в лицето на хората около нас. Понякога не искаме да приемем, че това е наш проблем и осъждаме човека срещу нас. Друг път се вманиачаваме и обсебваме от този човек, несъзнавайки, че това, което ни възхищава в него, е вътре в нас.

Трудно е с днешните ни заслепени съзнания да си дадем сметка, че случващото се извън нас е отражение на вътрешния ни невидим свят. Той е невидим само защото не сме обърнали поглед към него. Започнем ли да се взираме по-задълбочено в себе си, външният свят ще стане прекрасен инструмент за самопознание, ще ни посочва по най-точен начин къде и какво вътре в себе си имаме да сложим в ред.

Длъжна съм да дам примери. Децата са отражение на състоянията, през които минават родителите им. Изследвано е, че здравето на детето се влошава, когато атмосферата вкъщи е напрегната и негативна.

Когато сме любезни в магазина или на пазара, рядко се случва да ни отвърнат грубо.

Каквото повикаш в другите, това в тях се обаджа. Важното е да осъзнаем какво точно “викаме”, а това става най-лесно като приемем това, което се “обажда” като отговор на нашия зов.

Да помислим и за болестите. Каквито мисли храним за себе си и за света, такива симптоми започват да “се обаждат”. Тялото е едно от най-достъпните огледала на вътрешния ни свят.

Има много по-заплетени ситуации. Всеки е индивидуален случай и трябва да намери пътя към себе си и правилния подход. Но принципите са общи.