Онтогенетични характери и есенциите на д-р Бах – В съзвучие с Живота – Мария Петкова

“Нека също така помним, че сме дошли в този свят, за да печелим битки, да придобиваме сила срещу онези, които биха ни контролирали, и да напреднем до онзи етап, в който минаваме през живота, изпълнявайки дълга си тихо и мирно, невъзпрепятствани и неповлиявани от друго живо същество, винаги напътствани само от гласа на нашата Висша Същност. За мнозина най-голямата им битка ще бъде в техния собствен дом, където преди да придобият своята свобода, за да печелят битки в света, те ще трябва да се освободят от неблагоприятното влияние и контрол на някой много близък роднина. Всеки човек, възрастен или дете, на когото част от работата му в настоящия живот е да се освободи от властния контрол на някой друг, трябва да за помни следното: Първо, на неговия евентуален потисник трябва да се гледа като на опонент в спорта, личност, с която играем играта на Живота без ни най-малка следа от горчивина, защото, ако ги нямаше опонентите, нямаше да имаме възможност да развием своя собствен кураж и индивидуалност. Второ, истинските победи в живота идват чрез любовта и добротата и в подобно съревнование не бива да се използва никаква сила. Като израства устойчиво в своя характер, развивайки състрадание, добронамереност и обич (или дори любов) към опонента, след време той може да постигне възможността нежно, спокойно и тихо да следва повика на своята съвест, без да позволява и най-малкото вмешателство.”

д-р Едуард Бах

От мига на зачеването организмът на бъдещия човек започва да формира своите системи и функции в непрекъснат обмен със заобикалящата го среда. Гениалността на еволюцията е създала това свойство да откликваме на външния свят и да нагаждаме цялото си същество според условията. В пренаталния период външните условия са преживяванията на нашите майки и те определят дали ще развием повече частите от своя мозък, отговорни за оцеляването ни или онези, свързани с красота, изкуство и висши идеи. С раждането започва следващия период, по-нататък идва друг и така до края на живота ни. Във всеки един от тези т.н. онтогенетични периоди ние разгръщаме заложените в нас от природата физически и психически умения и качества.

Ще разгледам пет онтогенетични периода, с които животът започва. Всеки един от тях дава основа на бъдещата личност. Когато във формирането на тази основа има: травма; невротична фиксация; прекъсване (по Бернаскони); неподходящи условия за развитие; незадоволяване на потребностите – тогава се очертава един болезнен характер, лишен от своето цялостно развитие, т.е. зациклил в неизрастналост, непълнота и зависимост. Характерът се приема и като функция на енергийните блокажи, активирали се като защита в момента на характероформиращата травма. Например във времето за установяване на връзка с реалността – след 5-6 година – потискане от страна на възрастните води до усещане на несправедливост. Според степента и вида си тези базисни травми активират защитни механизми и обуславят проявите и функционирането на личността в живота и обществото. В схема фокусираната когнитивна терапия на Джефри Йънг това са маладаптивните домейни (области) и присъстващите в тях схеми, които отразяват блокажите и изкривените форми на проява на човека и взаимодействието му със света.

В естествената психотерапия целта е преработката на характера до неговите адаптивни потенциали. Там, където е травмата и има страдание, след целенасочена работа чрез осъзнаване, преживяване и действие, се изгражда умение. Но не какво да е умение, а се открива дарба на човека – защото вложеното в трансформацията на болката усилие се възнаграждава и осмисля всяка трудност. Този тип работа е като процес на претворяване, в който човек придобива силата си и осъзнава, че е едновременно творбата, но и твореца на своята личност.

Първият метод, лекуващ връзката между душата и личността на човека, с който се запознах преди години, е терапията на д-р Едуард Бах (1886 -1936) с есенции от цветовете на диворастящи цветя и дървета. В него важи същия естествен закон – душата е съсъд за дарбите на човека, а личността е проводник в процес на развитие и усъвършенстване. След дългогодишно прилагане на тази помощна терапия, доказала се за мен по емпиричен път, категорично заявявам, че всеки процес на дълбоко изцеление и овластяване на духа на човека, съпътстван от тези природни лекове по точния начин, е по-завършен, цялостен, ефективен и бърз. Всяка една от 38-те есенции има свой психо-емоционален портрет, който съдържа симптомите на човека в блокирано състояние и положителния потенциал, заложен в него.

Разглеждайки онтогенетичните характери и техните причини за блокаж, травма, защитни механизми, начини за преработка и потенциал за дарба и израстване, ще правя паралели със съответстващи на състоянията есенции, за да разширя перспективата на интегративните решения.

Важно е да се отбележи, че характерите често са смесени, а чертите им – изявени в различна степен. Разделението им обслужва в случая яснотата на теоретичната обосновка. Същото важи и за описанията на Баховите есенции. В работата с клиента фокусът винаги се поставя на уникалността на всеки индивид, тъй като чист тип характер не съществува.

Шизоиден, интровертно-фантазен характер

По време на бременността и в първите няколко месеца от живота на човешкото същество лишаването от усещане за сигурност, защитеност, стабилност, грижи, емпатия, емоционално съпреживяване водят до базисната травма на отхвърлянето. Отхвърляне от майката – да не желае бебето или самата тя да е преживявала емоции на отхвърляне и несигурност, трудности и др.

Шизоидният характер (шизо – разцепване лат.) се нарича така заради неговото оттеглено и отделено от света присъствие. Той сякаш не принадлежи на този свят – отхвърля го и отхвърля себе си. Живее в игнориране и бягство от нещата, които имат потенциала да го наранят. Интровертиран към света на фантазиите при него липсва обективното планиране, но пък има излишък от субективно фантазно планиране.

Заченат и роден в атмосфера на дистанцираност, студенина, отхвърляне, емоционална въздържаност, самота, непредсказуемост, експлозивност, злоупотреба, шизоидният тип чувства нестабилност в отношенията и липса на доверие – другият ще го нарани, ще злоупотреби, възползва, предаде и измами. Очаква да бъде лишен от обгрижване, емпатия и подкрепа поради убедеността си, че е дефектен, нежелан и отблъскващ. Решението му да се изолира и отчужди от целия свят потвърждава вярванията му и единственият изход остават фантазността и измеренията на вътрешния живот. Не само от външния свят, но той се изолира и отчуждава и от своето собствено тяло, което непрекъснато натрапва на клетъчно ниво своята непреработена травма, затова още повече шизоидът се стреми да изпадне в нереалността на нетленността на мечтателността и менталността.

Основната есенция на този характер е Повет (9 номер – Clematis лат. – цветето на реалността). Състоянието повет е присъщото на шизоидния характер бягство от реалността. Поветът е свързан с душевния потенциал на творческия идеализъм. В отрицателното състояние на повет личността участва колкото се може по-малко в реалния живот и се затваря в свой собствен свят от фантастични представи. Хората под знака на повета често разполагат с по-големи творчески дарби, отколкото средния човек. Затова често ги срещаме в професии, където се произвеждат мечти и сънища – например в модата, киното, изкуството и литературата. Ако творческите им възможности не се осъществят, почти автоматично се стига до отрицателно състояние на повет, в което творческата енергия се проявява в преувеличена романтичност, ексцентричност или всевъзможни изкривени представи.

В естествената психотерапия преработеният шизоиден характер се нарича вече Съзерцател или Стратег и проявява силата си през принципа на Мъдростта. Чрез осъзнато усилие той е пренасочил творческия си потенциал в материята, черпейки от вътрешното си богатство, а делата му в проявения живот изобилстват от идеи, дълбочина, неподправеност и оригиналност. Щом личността му се заеме със своята истинска задача, тя все повече и повече разбира истинските взаимоотношения между физическия и духовен свят и по-дълбокия смисъл на явленията. С това животът му става с всеки изминал ден по-интересен.

Пътят към доверието в себе си и другия минава през планирането и измеримото целеполагане. Тази необходима връзка с реалността и нейните закони на функциониране се гради и през наблюдение, медитация, творчески занимания, при които неосъщественият творчески потенциал се преобръща в материя, например тъкане, рисуване и т.н. Теоретични и практични занимания с принципа „както отвътре, така и отвън“. Физически упражнения за укрепване на връзката с тялото. Пребиваване на слънце и на светло.

Други подкрепящи есенции за интровертно-фантазния характер са: Водна теменуга (34 – цветето на общуването) – изолираността и отчуждеността спрямо останалия свят и неговата „суета“ – в потенциал стои способността за висококачествено и пълноценно цялостно общуване и подхранващ енергиен обмен с другите хора в полето на мъдростта през сърдечното свързване. Орех (33 – цветето на новото начало) – здраво усещане за вътрешна стабилност, опора в същността и защита в периоди на несигурност и преход към всяко ново начало. Витлеемска звезда (29 – цветето на утешението) – есенция, коя вади зациклилата в подсъзнателния шок от травмата част на съзнанието и освобождава енергията чрез утеха.

Орален, зависим характер

От началото на живота си до първата годинка човек е в своята сензорна фаза или фаза на сетивността. Основната потребност на детето през това време е свързана с храненето, включващо не само физиологичната нужда от храна, но и нуждата от „храна“ за сетивата (зрение, слух, обоняние, вкус и допир).

През този период се развива лимбичната система в мозъка, която приема информация от заобикалящата ни среда посредством петте сетива, както и от вътрешната среда и органите на тялото. В лимбичната система се обработва получената информация (усещания, емоции) и се определя по-нататъшното поведение на доверие или недоверие към света и живота. Задоволените сензорни потребности, а именно връзката между майката/обгрижващия и детето, са основата, върху която се заражда първичното доверие към себе си, към хората, с които общуваме и към заобикалящия ни свят. В следствие на недостатъчно и ненавременно задоволяване потребностите от гушкане, топлота, близост, хранене, сензорност и обич, човек изживява базисната травма на изоставянето. В здравата връзка родител – дете то изгражда доверието си първо към себе си. Втория стил на възпитание, в което детето се чувства изоставено и неспособно, е при родителско поведение на вкопчване и свръхпротективност, които подронват детската самоувереност, липса на насърчаване на справянето на детето извън семейната среда, свръхзадоволяване на въпросните нужди и свръхобгрижване.

Сензорната фаза има отношение и към интелектуалното развитие. Главен защитен механизъм е развитието на интелектуално отношение към себе си и околните, бягство от емоциите и физичността на тялото чрез интелектуална защита и рационализация. Чрез знания и компетенция по всички въпроси оралният характер се стреми да впечатлява и задържа важните за него хора чрез невероятния си ум и способности, като се възпира от показване на чувства и емоции, защото му липсва емоционална самостойност, зрялост и диференцираност, но зависи емоционално от „значимия“ за него друг, за когото се вкопчва, представяйки това поведение за обич.

В това отношение основна есенция на вкопчения орален характер, който има нарушена автономност, е Червен кестен (25 – цветето на автономността), чиято блокирана симптоматика се изразява в болната симбиотична вътрешна обвързаност с обичани личности. Свръхзагриженост и страх за тях (от болести, катастрофи, злополуки) при пълна неспособност да се отдели, където понятието за любовта към ближния е криво и егоистично разбрано. Потенциалът се реализира чрез добродетелта на дълбокото емпатийно съпреживяване на другия, но в стабилността на една здрава автономност и самосъзнание за границите на собствената личност.

Неспособността на зависимия характер да бъде самостоятелен се покрива от есенцията Калуна (14 – цветето на идентичността). При неосъществената зрялост понякога тези хора се представят като самоуверени и сигурни – „пръв сред равни“, но зад това лесно сриващо се до „нуждаещо се малко дете“ поведение стои страха от провал поради възприятието, че без признанието и подкрепата на другия, съществуването му е празно, безсмислено и несигурно. Характерно за калуната е многото говорене за себе си или осезаемото усещане, че човекът в това състояние поглъща енергията на средата и хората като черна дупка.

Оралният характер е предпоставка за развитие на панически симптоматики и фобии – Скална роза (26 – цветето на освобождаването). Много есенции могат допълващо да подкрепят преработката му: Агримония (1 – цветето на честността) – вечната повърхностна веселост и страх да остане сам със себе си, непрекъснато търсещ компании и развлечения; Церато (5 – цветето на интуицията) – болезнено колебание и нерешителност, когато му се налага да взима самостоятелни решения, прилепване към идеализирани образи и личности, вкопчване в техните мнения, липса на собствено усещане за нещата – интуицията не стига до съзнанието под бремето на тревожната бдителност; Бял конски кестен (35 – цветето на мисълта) – менталната въртележка на натрапчивите мисли, идеи и преиграване на ситуации от ежедневието, мъчителни вътрешни разговори и диалози – „какво трябваше да кажа, какво не трябваше…“ – егоцентризъм и духовно обсебване от всякакви чужди мисловни структури.

В естествената психотерапия оралният характер подлежи на преработка до Емпат (лечител). Неговите адаптивни потенциали очертават способност за фина и дълбока свързаност с отсрещния, обмен на Любов и споделяне, сливане в разумните граници на здрава психична автономност и самостойност. Прилагайки принципа на Любовта чрез смирено доверие, емпатът асертивно заявява себе си, позволявайки свободата на другите. Вслушва се в собствения си вътрешен глас, от успокоения му развит ум услужливо изплуват точните решения, което го свързва с реалността и още повече затвърждава увереността му в Живота и Любовта като свободно протичаща сила, изобилна и налична за всеки.

Садо-мазохистичен характер

След първата годинка се разгръща фазата на Аз-а и трае до 3-4 годишна възраст. Развива се индивидуалността, първите осъзнати взаимоотношения с връстници, първите избори – „да“ или „не“. Време за откриване на света през личния избор – „да бъдеш или да не бъдеш“ – докъде можеш да властваш и да определяш и докъде другите определят за теб. В този период се формира механизма на себезаявяване. Фройд нарича тази фаза анална и от преживяванията в този период зависи отношението на порасналия възрастен към властта, контрола и авторитета.

Садо-мазохистичния характер се развива, когато родителският тип възпитание се основава на кондиционното възнаграждаване: децата трябва да потиснат важни аспекти от личността си, за да получат обич, внимание и одобрение. Това създава базисната травма на унижението и убеждението, че „аз съм добър, само ако значимият друг ме одобри.“

Тук се оформя една цветна пътека от три есенции на д-р Бах. Първата е състоянието Червен кантарион (4 – цветето на служенето) – човек търси признанието и симпатията на другите, раздава се докрай, прави всичко от себе си, а крайното усещане е “използват ме”. Толкова се страхува да не бъде отхвърлен, че е загубил връзка със собствените си автентични желания и нужди в стремежа си да задоволи другия. Превръщайки се по този начин в унижаващ се слуга на другите – изтривалка за комплексите им, проектира мазохизма си в другия, който се закача на тази подпрагова манипулация и влиза в ролята на грубия, нараняващ и неглижиращ агресор, докато садо-мазохистичния характер трупа пасивна агресия, което води до следващата есенция в поредицата – Джел (15 – цветето на любовта). Състоянието Джел се явява компенсация на Червения кантарион – човекът е разкъсан от конфликта между личните си потребности и необходимостта да помага на другите, негодува спрямо хората, за които се жертва потъпквайки себе си, махалото се залюлява в обратната посока и следва агресивно поставяне на граници, особено с най-близките. Те са част от него – идентифицира се с тях – и спрямо тях той проявява същата агресия, жестокост и грубост, както към себе си. Изпитва силно гневно безпокойство, не може да се отпусне нито в единия режим, нито в другия, което е предпоставка за развитие на тревожни разстройства и депресия. Третата есенция в редицата е Бор (24 – цветето на себеприемането) – чувството за вина и всеобхватното неприемане на себе си, защото е емоционално зависим от другите и пристрастен към тяхното одобрение. Въпреки това не успява да угоди реално на никого, защото поставя другите в ролята на вечно незачитащите го и недоволни от него родители, не се държи добре с близките си, изпитва жестоки угризения и напрежение, което отново завърта омагьосания кръг и го връща в отстъпчивото и услужливо поведение на Червения кантарион.

В естествената психотерапия преработването на садо-мазохистичния характер е процеса на изграждане на здрав егоизъм като основа на алтруизма. Научаването да казва „не“ и да приема откази е да приеме страха си от излагане и отхвърляне (4). Да допусне собствената си самостойност и право на себезаявяване (15). Да постави ясни граници без чувство на вина и тревога (24). Всичко това се постига с целенасочено осъзнаване на функциониращите потъпкващи механизми, упорито и любящо изграждане на връзка със себе си и своите предпочитания, заявяването им и здравото устояване на тях пред желанията на другите хора, в разумните граници на доброто взаимодействие. Тук движението на мотивираната асертивност – себезаявяване и отстояване, зачитайки отсрещния – е част от принципа на Любовта, нейното активно проявяване. Жертвеността вече не е болезнена и себепотъпкваща, а идва от алтруистичността на една здраво стъпила в цялостта си личност, осъзнаваща се също толкова важна и равнопоставена на другите пред Живота. Това отношение се учи, изработва се и всяка стъпка към него измива травматичната болезненост на зависимостта, водейки към взаимозависимостта и доверието на зрелите хора.

Психопатен, нарцистично-фаличен характер

Следващата фаза между 3 и 5-6 години е тази на съперничеството – фалическата фаза по Фройд. Тогава детето осъзнава своя пол, а съперничеството е насочено към родителя от същия пол в името на притежанието на родителя от противоположния. В този период се развива упражняването на власт, контрол и различни начини – манипулации – за получаване на желаното. Когато не му се даде исканото, детето изживява травмата на предателството, но също толкова голямо предателство към същността на детето е позволяването и задоволяването на всяка прищявка, свръхразглезването и липсата на разумно ограничаване. Това крайно угаждане създава чувство на превъзходство, неумение за справяне с трудности и конфликти, невъзможност за екипна работа и взаимодействие, фиксация в момента на очакване, че желанията му са закон за другите. Чрез разнообразни подходи на съблазняване, привличане и харизма психопатният характер се стреми да установи доминираща роля във взаимоотношенията си с хората.

В този характер се преплитат профилите на две есенции – Лоза (32 – цветето на властта) и Цикория (8 – цветето на безусловната любов). В блокираното състояние на Лозата човек е твърд, жаден за власт и не се респектира от индивидуалността на своите ближни. Нито за миг не се съмнява в своето превъзходство и затова налага на другите волята си. Домашен тиранин и диктатор. Немилосърден до жестокост без чувство за вина. Главата доминира над сърцето. Не влиза в спор, защото винаги има право. За него не важат правила и норми, той е над хората и над закона. А ако е по-умен и познава кога директният начин на властване не му върши работа за постигане на целите му, нарцистично-фаличният характер съответства на поведението Цикория, която също очаква от околните пълна преданост и подчинение и се изпълва със самосъжаление, ако не постигне желаното. Свръхмерно се намесва във всичко и манипулира отношенията, за да направи останалите зависими от себе си. Собственически тенденции на личността – прекомерни изисквания, забележки. Не прави нищо, без да прецени каква ще е личната изгода. Обичта е свързана с налагане на изисквания и условия. За постигането на определена цел се търсят предимно околни пътища. Използват се манипулации и дипломатически средства. Намесва се във всичко, организира, насочва и командва като маршал на бойното поле. Винаги нещо поправя, предлага или критикува. Мотото й е: „казвам това само за твое добро“, докато отдолу стои егоистичната грижа за нейното лично благуване. И двете есенции – Лоза и Цикория – създават и изживяват непоносимо вътрешно напрежение в процесите на подчиняване на другите.

Положителният потенциал на есенциите е и състоянието на преработения психопатен характер в естествената психотерапия. Преработката му преминава през етапите на среща със страха от предателството, осъзнаване на собственото предателство спрямо себе си в доминиране чрез невротично манипулиране, за да придобие онова, което вътрешно е отхвърлил – доверието и свободата. Манипулативният контрол се превръща в преданост към околните, топлина и благоразположение. Налагането на волята се преобразува до изграждане на заслужен авторитет, който не се нуждае от диктаторски внушения, защото е свързан с принципа на свободата и смирено се доверява на същата онази сила, с която преди това е искал да контролира всичко и която сега го води към влагане на лидерските качества в истинска служба на цялото. Човек чувства как се съчетават волята с обичта и мощта с мъдростта. И понеже той вече не действа чисто егоистично, а в смисъла на по-висшето цяло, в него се вливат все повече сили. Това е харизматичният Водач – Лидер, служи на интересите на ближните с чувство на лична защитеност и сигурност, което предава и на околните, защото е прегърнал страха си от предателство, доверявайки се на Живота, позволявайки си да губи контрола и да приема слабостта си. Това естествено привличане и водене се явява като качество на човека, когато околните усещат, че фокусът на силите му е в служба на общия висш интерес.

Ригиден, скован, ананкастен характер

След шестата година в т.н. сексуална фаза се полагат основите на разбирането за морал, правилност и неправилност, ред и порядък на нещата. Когато родителският модел на възпитание е тежък, потискащ, свръхизискващ и понякога изпълнен с насилие, това води до травмата на несправедливостта. Детето е принуждавано да бъде перфектно, вменено му е непосилно чувство за дълг, наложени са му строги правила, потискане на емоциите, забранено му е да греши, да се наслаждава, радва и изразява спонтанно. В така заложения ригиден характер присъства силна тенденция към песимизъм и безпокойство, че всичко ще се разпадне, ако човек не е постоянно бдителен, което води до неговата ананкастност – натрапливост – да бъде винаги в будност и контрол, всичко да е перфектно, да е както „трябва“.

Есенциите, свързани с това състояние, описват в своето блокирано състояние аспектите на ригидния характер и неговата преработка.

Скална вода (27 – есенцията на гъвкавостта): Личността тук е много стриктна към начина си на живот. Отказва си много радости и удоволствия, защото счита, че могат да попречат на работата. Строг капитан на своя кораб. Тя е пленник на застинали теоретически модели и нереални представи. Подчинява се на строги и закостенели възгледи и теории, потребностите ѝ са жестоко потиснати – особено телесните, има сурово отношение към себе си. В стремежа си към изрядност, спазва ригидна самодисциплина и въздържание от много неща, заради което губи радостта от живота. Тялото е подложено на стресови изисквания, защото си налага свръхчовешкото задължение да изпълнява една идеална представа в живота си, отговаряща на интернализираните авторитети в суперегото си.

Бук (3 – цветето на толерантността). В стремежа си да не бъде отхвърлен и критикуван ригидният характер упражнява и върху другите своя безмилостен перфекционизъм, свръхконтрол, критика и мощен негативизъм. Понеже собствените чувства са блокирани, както и способността за адекватно мислене и осъзнаване, собственото неудовлетворение и подход чрез насилие се проектира върху другите и се демонстрира липса на толерантност и търпеливост, липса на разбиране към другите и техните различия и гледни точки. Грешките на другите се помнят, осъждат и не се прощават, вижда се единствено отрицателното. Реакциите са дребнави, педантични и неподатливи. Размерът на раздразнението не съответства на причината. Вътрешна напрегнатост и твърдост.

Слабонога (18 – цветето на темпото). Ригидният характер не може да се отпусне в преживяването на мига тук и сега, защото е свръхфокусиран в целта, но не и в процеса – пътя, напрегнат е в нейното постигане и невротично забързан препуска след това към следващата си цел без губене на време за отдих, защото постигнатото вече е недостатъчно, а мисълта е вечно проектирана напред в едно фиктивно идеализирано перфектно бъдеще.

Дива ябълка (10 – цветето на реда и изчистването). Киселицата е свързана с реда, чистотата и съвършенството. Ананкастния характер знае в какво състояние трябва да бъдат тялото и душата му, както и всичко, което го заобикаля: безупречно. Всичко, което се отклонява от тези идеални невротични представи за чистота, го обърква и му тежи, а в екстремни случаи го изпълва с отвращение от самия него. Отдава се прекалено голямо внимание на подробностите, но се губи поглед върху общото, изпитва раздразнение по нищожни поводи, маниакално се взира в детайлите и се вкопчва във всяко „трябва“ на идеализираната представа. Това обрича начинанията на провал, което ригидния несъзнавано усеща, но с още по-голямо настървение, контрол и свръхбдителност потиска и кастрира щастието на сърцето и нагоните си, за да установи ред, точност, дисциплина, структура, последователност, категоризация и чистота.

Преработката на ригидния характер в естествената психотерапия е процес на свързване на душевния потенциал на човека с най-цялостната форма на проявлението му – Воинът на своята цялостност и воля за пълноценен живот. Той трябва да бъде окуражен да види истината за своята личност, ръководейки се от мисълта, че никой не е съвършен и вместо да затъва в прехвалени теории да се довери на действителния живот и на своето тяло. Приемайки провала, той е готов да се наслади на успеха. Грешките са повод за уроци, а щом усвои житейските уроци, грешките се пускат. Воинът веднъж завинаги сваля усмирителната си риза и не отминава повече радостите на живота, но има специфичността на един приспособяващ се към живота идеалист, който изпитва идеите си в действителни житейски ситуации. Така, в течение на времето, Воинът превръща тези идеали в действителност и сам служи за пример на другите. Развива се точна духовна преценка, добри диагностични способности и разбиране за човешкото поведение. Критичността се превръща в разбиране, непоносимостта към другите – в участие, арогантността — в истинска обич и толерантност. Толерантността му разпознава единството в многообразието. Воинът, свързан с принципа на Мъдростта, оставя нещата да се развиват в техния естествен ритъм, проявява търпение и препланира в сихрон с динамиката на Живота.

Заключение

В естествената психотерапия има три основни принципа, които осмислят процеса на взаимодействие – Любов, Мъдрост и Свобода (Истина).

Любовта е онази сила, която провежда Живота през клетките ни, през психиката ни – от нея зависи присъствието ни в този свят и съществуването на всичко, което е. Тя винаги действа в най-висшия еволюционен интерес на всяко едно живо същество. Допускането на тази сила в психотерапевтичния процес е свързано с приемането на всички травми, страхове, детерминираности и обуславяния на средата и възпитанието като дарове и възможности за осъзнато преднамерено израстване. Това е движението на смирено доверие към себе си и Живота и приемане на неговите предизвикателства, за да съумее човек да се самозаяви, валидирайки вложения в себе си потенциал и почитайки го като дар, асертивно да го поднесе в служба на света – така да стане съучастник на Любовта.

Мъдростта е прозрението за гениалността, с която вътрешната човешка природа е част от едно необятно и безкрайно Битие, проектирано в самата нея, но даващо ѝ възможността да общува с него, да се учи от него и да черпи от бездънния кладенец на вечно познание. Опората, която Мъдростта представлява в изцелителното душевно пътешествие на човека, е стабилността и неотменността на законите на Живота, където всяко действие или бездействие имат своя резултат, измерим от перспективата на душата. На едно приложимо ниво тази измеримост се въплъщава в планирането – поставянето на ясна цел и разпределението на стъпките към нея във времето и пространството. При непрекъснато променящите се условия и динамика на живота, връзката с тази жива реалност се изразява в гъвкавото препланиране и спокоен, самоуверен отклик на новостите.

Свободата е вратата, през която минаваме, когато правим изборите си. Тя е винаги пред нас и е винаги отворена. Тя е вътрешно измерение, в което можем качествено да изберем своя път, защото изборът означава изграждане на това, което сме избрали. То започва съществуването си от мига, в който го избираме и затова ние никога не можем да бъдем жертви на нещо извън нас, щом сме влезли в обятията му. Привличайки от външния свят онези елементи, които резонират с нашия избор, ние умело влизаме в синхрон с всеки пресякъл реалността ни, водим го със своята сърдечна емпатия и харизма към споделянето на автентичността на божествения потенциал, заложен в душата му, защото това е нивото, на което истинно общуваме.

Трите принципа се преплитат в естествената психотерапия и водят човека, който се води от тях, към съединяване с неговата неограничена същностна битийност. Това е източникът на цялостност и здраве.

Допълнителни ресурси: