Структура на първичното психотерапевтично интервю в естествената психотерапия – част 1

/ Естествена психотерапия / By

„Искам да бъда щастлив.“ – Щом търсите щастие на земята, трябва да се свържете с хора, които ви разбират, на които можете всякога да разчитате, които могат да се жертват за вас и които заради вас са готови да се качат на Небето и да слязат на земята. – „Къде ще намеря такива хора?“ – Не ги търси, нека всеки от вас бъде човекът, когото другите търсят.

Беинса Дуно

За да е стигнала до съзнанието ти идеята за психотерапия, означава, че имаш причина да търсиш решение на някакъв проблем. Това е чудесно. Оттук започва пътешествие като по приказките и фантастичните филми – с много магия и с много трудности, а щастливият край е начало на нов Живот.

Но дали да тръгнеш по този път и докъде ще стигнеш зависи от много фактори. Първият от тях е правилната настройка за това какво предприемаш. В този материал ще те запозная накратко какво е психотерапия, за какво служи и по-специално каква е структурата на първичното психотерапевтично интервю в естествената психотерапия, т.е. какво да очакваш на първата ни среща и как да се подготвиш за нея.

Психотерапията е процес на взаимодействие между терапевта и клиента с цел възстановяване на психичното равновесие на клиента. В естествената психотерапия в тази среща на две личности има равнопоставеност на ниво човек. Това е среща на две души, които имат обща посока – осъзнаване и осмисляне на житейските перипетии и страдания и придобиване на умения за жизнеутвърждаващо отношение към Живота. С различни и индивидуално избрани в служба на израстването на клиента подходи, терапевтът го води към здравословно себеприемане, изграждане на здрава вътрешна устойчивост и стабилен емоционален и психичен баланс.

Психотерапията е стъпка, която се прави доброволно, по свой избор, когато човек е осъзнал необходимостта от лечебно взаимодействие, с което да се придвижи през вътрешните си процеси в защитена среда.

Първия досег на клиента до психотерапевта е още когато научава за него. След това преглежда евентуално негови материали, заявява час и може да получи още материали за подготовка. В тези първоначални моменти се изгражда впечатление и очаквания на базата на подадената от терапевта информация. На самата първа среща се ражда активното взаимодействие – по него и двете страни в процеса решават дали и как да го продължат.

Бъдейки в ролята на психотерапевт, същият спомага за изграждането на отношение и познание в клиента към собствената му психика /на клиента/ – тя е работния материал. Затова в естествената психотерапия първата среща е интервю с въпроси за опознаване на този материал. Въпросите отключват съдържания и обрисуват облика на една житейска съдба, формирала живота на човека по определен начин. Осъзнавайки и преработвайки въздействието на своята съдба върху самия себе си, клиентът поема отговорността за своя живот, за своето отношение към живота.

Ще представя въпросите и коментари към тях.

Първата част въпроси засяга отношението и поведението на родителите ти към теб. Твоята реакция на възпитанието им е основа на собственото ти отношение към себе си. При липсващи родители важи същото за средата и настойниците.

Изискванията към децата се превръщат в порасналия човек във вътрешни изисквания и очаквания, които той сам има към себе си.

Тяхната реакция на неизпълнените задачи става твоя лична оценка към самия теб и действията ти.

Има не едно поколение, израстнало в критика и липса на физическа и емоционална близост, когато вместо насърчение и подкрепа, е имало задължение или игнориране. Чрез отглеждането и възпитанието на децата ни, ние им предаваме културата на света, който наследяват. В техни ръце е това да го променят, променяйки своите обусловености, или да останат в проблематиката на своята несъстоятелност.

От силно контролиращи родители до безумно либерални и позволяващи всякакви изстъпления на децата си, махалото се движи в двете крайности докато порастналия и осъзнат човек не поеме своята отговорност в центъра на същността си. Този път на реставриране на разумните граници и усет за позволеност е решаващ за здравословното равновесие на личността.

Изграждането на собствената себеоценка за това, което си по принцип – способност за себеуважение и достойнство.

Какво усещане ще развиеш за нещата, които излизат от сърцето, от ума и от ръцете ти. Как ще очакваш хората да приемат плодовете на твоя труд, на твоето изкуство и дали ще се осмелиш изобщо да ги внесеш в света.

Усещане за безопасност и закрила. Че имаш право да бъдеш, да присъстваш.

Усещане за стойност и право на себеутвърждаване в средата и по-широк кръг от хора.

Безусловно приемане на същността на детето, подкрепа и обич, съпроводени с разумно възпитание в съзвучие със законите на Живота. Белите, които прави, и поведението му не са доказателство, че то е лошо, а израз на психодинамиката на неговото израстване и възпитателната дейност. Тази важна диференциация е ключова за себеприемането и поемането на отговорност, вместо обезсилващо чувство на вина и непоправимост.

Дали ще си категоричен в изборите и мненията си или ще се научиш да се нагаждаш към това, което е по-изгодно за теб. Дали ще можеш да следваш една посока или все ще имаш усещането, че бъркаш.

Да бъде детето въведено в живота с уменията да управлява своята енергия и самостоятелност – зависи от родителя, но е постижимо и в зряла възраст с много воля и дисциплина за качествено себеизграждане.

Здраво съзнание за собствена неприкосновеност, за неприкосновеността на другите и техните избори и решения.

Равнопоставеност пред Живота или инстинкта да се бориш, за да получиш, за да оцелееш, за да оправдаеш съществуването си, да елиминираш конкуренцията. Или себепотъпкването, манипулирането и убеждения от рода на “не съм достатъчен/достоен/не ми се дава/нямам право“ и т.н.

Да се преработят тези теми, означава да се самоотгледа човек, да се самоосинови и да стане вътрешно сам на себе си родител. Да промени това отношение, което е отпечатано в него в детска възраст. Родителите са онези програмиращи фактори за нас, които ни белязват със задачите ни за цял живот. Ако допуснем, че душите ни си имат определен път и качества да изработят в съответния живот, да научат избрани уроци, то за да бъде предизвикателството пред нас истинско, се поставяме в условията на невръстната ни беззащитност и тези условия ни формират така, че ние нямаме варианта да не се изкривим. Това изкривяване е изборът на душата ни, но става в най-уязвимата част от живота ни, защото иначе щяхме да знаем и не бихме били така вдадени в преживяването, че то да предизвика същностни промени в личността ни и да ни провокира да положим съзнателното усилие в бъдеще, което да преодолее и препрограмира в желаната от дълбината ни посока. Това усилие е градящото нашето мисловно, емоционално и психично бъдещо тяло на здравето и устойчивостта.

Във втора част следват въпросите, свързани с отношението между родителите ти, което ти си чувствал, без значение дали винаги си го виждал и чувал, а реакцията ти спрямо него се изразява сега в отношението ти към партньорите и близките ти хора.