Творчески нива: комбинативно еклектично, интегрално изследователско, интегрално трансформативно и инспиративно холистично творчество

Следващият текст е разработка по тема в обучението ми по естествена психотерапия.  

Животът е постоянен творчески поток. С всички наши мисли, чувства, избори и действия съграждаме миговете от живота си. Живеенето е най-висшето изкуство и всички ние го учим в житейския си път. Като всяко изкуство, живеенето си има свои закони и принципи, чрез които се проявява в света ни.

Ако приемем, че животът на един човек с всичките свои области е произведение на изкуството, то по творението ще се разпознава таланта и нивото на самия автор. Бих искала да разгледам четирите предложени творчески нива като степени на проява на осъзнатостта и способността за красиво живеене на самия живеещ. Осъзнавам, че в зоната на естествената психотерапия тези категории имат много по-конкретен и практически смисъл и съдържание, но си позволявам да развия първичната аналогия, която оцвети темата за мен и ме привлече да я избера.

Всеки ден проявяваме и четирите нива в различна степен. Всяко по-горно съдържа предходните в себе си. Човекът, избрал да бъде естествен психотерапевт, наблюдава това преливане на творческите измерения в своята мисъл, в чувствата си, във вътрешните си процеси и в заобикалящия го свят. Задачата му е да развие проницателност и жива опитност с практическото изпълняване на намерението да придвижи човек съзнанието си от едно ниво в друго – с други думи – да въведе творческата си енергия в избран от него режим на действие. По този начин ще може да създаде условия това да се случи и с хората, с които влиза в обмен, защото всяко ниво носи различен вид конституция и помага за осмислянето и трансформирането на определени страдания.

Първите два подхода – еклектично комбинативния и интегрално изследователския – са присъщи на голям процент от хората през повечето време, като се преливат помежду си. Следващите две нива – трансформативното и инспиративното творчество – сами по себе си също се преливат едно в друго, но и са по-рядко срещани и присъщи на малко хора. При първите две има центриране на живота и фокус на ценностната система в егото на човека – в неговото оцеляване, удоволствие, себедоказване и задоволяване на вродените нужди. При вторите центърът е нещо по-голямо от самия човек и неговия живот. Ще ги разгледам поотделно и ще изпълня нивата с различните принципи и аналогии, които далеч не се изчерпват само с описаното и всеки може да отнесе всяка своя дейност към някое от тези нива.

Еклектично творчество

Тук творческият дух си почива. Делегирал е на ума задачата да обърне парченцата пъзел с картинката нагоре. Умът властва в своята най-първична примитивност, а сърцето търси удоволствие. Тялото следва зададените коловози и реагира със силна симптоматика при заплаха на съществуването и благосъстоянието му.

Животът на един еклектично комбинативно творящ човек е като изваден от шаблон: работа, която има за цел препитание; личен живот, където човек да удовлетвори търсенето на взаимност в удоволствието; интимен живот, където се консумира способността на тялото за изпитване на физическа възбуда и избликване на енергия; хобита – където човек да разпусне и да задоволи различни обусловени от характера и структурата си интереси; здравен живот – където известни авторитети носят отговорност за състоянието на тялото; социален живот – където човек среща избраното за него общество и взаимодейства там. Еклектичността като проява в живота прилича на едно битуване, в което всяка област съществува сама по себе си, без да имат някакво отношение помежду си. Често дори тези области не се смесват и хората, с които се споделя една област, не участват в другите.

Когато човек е в травма и е събудено неговото болково тялотогава всичко около него става еклектично, което още повече го обърква. още една статия за болковото тяло от много уважаван от мен автор)

Еклектиката е състояние на разбирането, на съзнанието. В мига, в който се намери „смисъла“ в еклектиката, тя спира да бъде такава, защото вече има обвързаност и смислено сходство между „несъвместимите“ неща.  В този смисъл еклектиката е само ниво на разбиране или по-точно неразбиране. Както и трудно може да се срещне в напълно чист вид, защото понякога неосъзнатото диференциране на областите и нещата от живота е плод на дълбока необходимост и обслужването на тази необходимост е най-очевидното сходство между тях. Така с едно минимално раздвижване на съзнанието от еклектиката се преминава в следващото ниво на творене.

Естествената психотерапия не е еклектична, защото сама по себе си, тя би трябвало да е средството, с което да се преодоляват последствията от еклектичното живеене. Чрез подбуждането именно на това раздвижване на съзнанието, което да свърже и осмисли преживяното и да обедини всички разнопосочни енергийни инвестиции на човека в една обща посока – към цялостност и единство.

Изследователска интегралност

Това е обширно ниво, в което човек може цял живот да расте и да се развива в умението си да оцялостява себе си и живота си. Обръщайки вниманието към себе си като обект за познание и наблюдение, изследователският ум открива общото между всички привидно диференцирани области, а именно – самия живеещ. Това мощно свързващо звено прекарва цялата си битийност през своя собствен филтър. Тогава разнообразието на различните дейности се превръща в отражение на качествата на характера на човека – широта, богатство, любознание и др., а дълбинните сходства сочат към същото – неговите ценности, представата му за смисъл и идея, водещата мотивация и облика на вътрешния му човек. Тогава професионалната му дейност е същински подкрепена от личния живот, в който интимността е доверие, простиращо се отвъд физическите аспекти. Хобитата и социалния живот се превръщат в обогатяващи елементи, които отразяват индивидуалността на живеещия и са полета за нейното разгръщане и развитие. Здравето и грижата за себе си са обединени от целенасочеността за пълноценен живот и поетата отговорност работи сама за себе си.

Интегрирането и самоизследването са продължителен процес, допускам и безкраен или поне по-голям от един човешки живот. Това творческо ниво обръща фокуса на човека към неговата цялостност и към мистичността, от която произлиза самия той. Почитайки и прекланяйки се пред това, което не можем да си обясним и доловим с ограничено човешко съзнание, оставяме се като малки доверчиви деца на неговото въздействие и грижа и то ни въвежда в следващото творческо ниво – трансформативното, много близко до детското по своята същност.

Този момент на преход между второто и третото ниво ми се струва един от първите изцеляващи етапи в естествената психотерапия. Цялата работа по осмислянето и прозирането на самия себе си през начина на живот, натрупванията и поведението намира своя осмислящ завършек в допускането на „психе“-то и нейната водеща роля в нареждането на житейския пъзел. На постиженията от това творческо ниво естествената психотерапия трябва да стъпи като на стабилна опора и да пробие тавана на ограничената от сетивата и разсъдъка ни реалност, за да ни качи на крилата си в света на трансформативното творчество, детското смирение, вълнение и нестихващ възторг.

Трансформативна интегралност

Това ниво на живеене е като поток от чудеса и синхроничности и се изпитва благодарност дори за наглед негативни преживявания. Съзнанието на живеещия търси и вижда във всяка проява на Живота Великия замисъл, който е зад нея. Нагласата е именно тази – човекът наблюдава проявите на Живота през себе си и през заобикалящия го свят. Това е постоянно учещ човек, откривател. Той е в състоянието, в което е всяко дете, когато открива света, защото скоро се е родило и всичко това е ново за него. Така и трансформативния творец се е родил вътрешно за едно ново ниво на съществуване и познание.

Тук всички области на живота се сливат в единство, но обединяващ фактор е не живеещия, а самия Живот. В нивото на трансформативното творене изглежда сякаш човек е роден да празнува и ежеминутно получава грижа и дарове от Вселената по най-подходящия начин за него самия. Творенето му се изразява в онази вътрешна смелост да е готов да даде всичко, което е получил и да приеме всичко, което му се дава – добро или зло. Притежава огромна Любов към Живота и смелост да проявява тази Любов така, както специфично умее.

Трансформативно интегративния творец изглежда като всеки друг човек, изглежда, че прави нещата като всеки друг човек, но съзнанието му и начина на възприемане са отвъд него самия като личност. Това придава огромна вътрешна сила и смирение. Животът на такъв човек е уникален по своята съдба, но истинската уникалност е в преживяването му през разбирането и плодовете на това живеене са храна за душите на много хора. Пример за такъв живот е Виктор Франкъл.

В естествената психотерапия това ниво на творене и осъзнаване е цел. Цел за терапевта и цел, към която води и клиента си. Неизмеримата ценност на така изживения живот превръща всяко страдание и болка от песъчинка в перла.

Инспиративно творчество

Инспиративно творящия човек е избран от Живота да свърши определена работа за него. Човекът може да не знае напълно каква е тази работа, но е воден от силен вътрешен импулс и го следва. Условията на живота му са специфични за работата, която е пратен да извърши. Съзнанието на човека е напълно смирено и отдадено на онова, което го води. Ключовото е, че той е воден.

На всеки един от нас се случват моменти на подобно творчество и често, когато осъзнаем великия замисъл, в който сме участвали сякаш без да искаме, дори от „користни“ цели, можем да допуснем, че отвъд всички наши ограничени разбирания всички ние сме водени.

Често естествения психотерапевт може да усети, че му идват идеи и думи, които да каже на клиента си, които са му сякаш продиктувани за онзи, на когото говори, но носят съществено познание и за самия него. Състояние тип „говоря и се слушам с удивление, не знаех, че съм толкова мъдър, откъде го знам това!“ Но при по-осъзнатите това състояние се приема с благодарност и почит, с ясно разбиране, че то е дар и се дава, за да послужи и да се свърши работата.

Още по темата от създателя на школата по естествена психотерапия: 

Холистичност в Естествената Психотерапия