Сега ще ви разкажа за моя опит с метода хоопонопоно.
Това е древна техника за „изчистване“ на така да се каже неволите в живота на човека. В осъвременения си вид се прилага с четирите фрази „Обичам те“, „Съжалявам“, „Моля те, прости ми“ и „Благодаря ти“. Можете да научите от интернет повече за историята, възникването, учителите на хоопонопоно.
По мои наблюдения всеки, който я прилага, някак си си напасва смисъла и тълкуването на фразите според собствените си разбирания и най-вече според това, което работи за него самия. И това е важно. Защото според мен не самите думи, а това, което се влага в тях или това, което те отключват в нас, е причината за действието на този метод.
За мен всичко започва така. Ние, хората, сме един цял организъм, свързани сме както клетките в човешкото тяло. Отделно всеки един човек притежава в себе си потенциала на цялото. Илюзията за разделеност, за това „че това не ме засяга и няма общо с мен“, е проблемът, който ни кара да се гневим, да осъждаме и да страдаме като жертви на обстоятелства уж независещи от нас. Оказва се, че всичко зависи от нас. От мен персонално в моя случай. Аз съм виновна и отговорна за радостите и страданията на цялото човечество, които стигат като информация до мен. Звучи абсурдно, но в мигове на дълбоко просветление, абсурдът е като 2+2=4.
Според хоопонопоно човек е същество, натрупало вътрешните програми, кодове и заложени механизми на действие и възприятие от своя род, прадеди, народ и в по-широк мащаб от цялото човешко племе. Във всеки един от нас могат да се намерят на различните нива и в различна степен всички мотиви за всяко извършено някога действие, било то благо или престъпление. И съответно към нас идват вълни от информация, вибрационни полета на различни честоти, които отекват в резониращите им в отговор елементи в собственото ни същество. Ако нямаме проблем с нещо, то няма и да бъде забелязано от нас. Но ако някаква информация, събитие, човек, думи (всичко, постъпващо в съзнанието) предизвиква реакция в нас, то наличието на резониращ фактор вътре е доказано. Тук именно се прилага изчистването на хоопонопоно (което в превод означава поправяне на грешката).
В какво се състои чистенето? Да се изчисти тази вибрация в мен, която резонира на нежеланата информация. Това предизвиква откачане от куката, но и самото и транформиране. Защото изчиствайки нещо в нас, например собствената ни реакция на страх от нещо, по неведоми пътища самото нещо също се „изчиства“. Тъй като сме свързани с него, поемането на отговорност за неговото съществуване ни дава и властта да изберем дали да продължи то да съществува по досегашния начин или да го „изчистим“.
Важен детайл в цялата тази работа е, че не можем да чистим нещо извън нас. Докато осъзнато не приемем случващото се като част от собствената ни енергийна същност, то остава извън нашата отговорност. Затова можем да работим само и единствено вътре в себе си и заради себе си. Това е ключът към магията на хоопонопоно. Ако се стремим да променим света отвън, обречени сме на неуспех.
А ето ги инструментите за изчистването и как ги прилагам на този етап. Повтарянето на фразите с осъзнаване и стремеж към осмислянето им.
„Обичам те“ – свързвам се с Първичния Източник, от който произлизам, призовавам Твореца, признавам се за зависима и радостно и доброволно приемаща живота и Любовта Му.
„Съжалавам“ – поемам пълна отговорност за случващото се, знам, че вътре в мен има причини това да съществува, осъзнати или не, нося ги и те живеят в мен.
„Моля те, прости ми“ – не съм в състояние с органичените си възможности да поправя случилото се в мен, затова се обръщам към неограничения поток от Сила и Любов, да се влеят в мен, да наредят нещата, които аз не разбирам и не зная, но с пълно доверие в Бога оставям на Него.
„Благодаря ти“ – приемам всичко, което следва от тази моя молитва, приемам, че то е правилно и добро, защото идва от Истината, а не от моите органичени разбирания, оставам отворена за Мъдростта и благославам настоящия момент, защото той ми дава възможност да се изчистя, пускайки потока на Любовта и оттегляйки своите закоравели в грешността си възприятия.
Така повтарям фразите и си напомням всяка от тях какво значи. Старая се да усетя дълбочината и истината в тях. Непрекъснато мисля за това, заради което ги повтарям и си представям как тъмнината се осветява. След време, зависещо от силата на проблема и силата на активно приложената ми вяра, в мен се случва едно дълбоко омиротворяване, абсолютно спокойствие и усещане за пълна свобода от всякаквите вериги на проблемите. Стигне ли се до това, вече няма нужда от припомняне какво правя, защото всичко се самоосмисля и си идва на мястото. Този момент може да трае миг, може и два.
На практика, повтаряла съм фразите с дни, само това съм мислила по цял ден за различни тъмни кътчета от моя живот. Има резултат. Факт. И ще продължавам да подобрявам прилагането на метода, да търся и да го изследвам.
Ето и малко линкове по темата:
Вашият коментар