Често в психотерапевтичния кабинет рано или късно стигаме до заключението, което дори самият клиент обобщава с думите: “Ами май основният проблем е, че аз всъщност никак не обичам себе си.”
-
Ами как да обичаш себе си! Откакто се помниш възпитателите ти се опитват да те поправят, да те научат, да те формират, да те окастрят така, че да си годен и пасващ на една болна система! Набиват ти в главата как трябва да правиш какво ли не – извън теб и твоите заложби и импулси, да оцеляваш по техните правила с цената на неоцеляването на това, което си бил преди да те възпитат. Как да обичаш това нещо, което са ти наложили да бъдеш, след като то не е твое? Как да обичаш това, което си бил изначално, след като то е било строго отречено и погазено? Как да обичаш изобщо, ако никой не ти е показал що е то обичане, приемане, разбиране, свобода?
“Не обичам себе си” означава следните неща:
Не знам как да обичам.
Не знам кой съм.
Това е резултат от цялото възпитание, от целия натрупан житейски опит, от всички послания, които животът е дал на човека. Основно от начина, по който човекът е възприел този живот. Защото в едни и същи условия различните хора изграждат в себе си различни убеждения и вярвания, някои от които звучат подобно на: “Не ставам”, “Не заслужавам толкова хубаво”, “Трябва да ми е трудно”, “Не ставам за обичане”, “Аз съм опак човек”, “Нещо не ми е наред”, “Нищо не ми е наред”, “Трябва да съм перфектен, за да ме обичат”, “Трябва да заслужа”… и т.н.
Много дълбоко в корена на всеки проблем днес стои тази необич, нелюбов към себе си.
Същността на човека в дълбочина е частичка от Битието – от всичко, което Е – от Цялото, и като не я обича тази своя същност, човек не обича себе си, отрича себе си, а това Себе си е самия Живот.
“Не обичам себе си” е равно на “Не обичам Живота”.
Истинското обичане на себе си не е познатото повърхностно разбиране за егоизъм – даже напротив! Егоизмът е резултат от липсата на любов.
Любовта към себе си гарантира любовта и към другите. Липсата на любов към тази дълбока човешка същност, която живее този човешки живот, е липса на един ресурс, който няма как да бъде даден на другите, когато не съществува вътре.
Затова толкова много психолозите говорим да обичаш себе си. Да обичаш себе си по здрав начин. Да обичаш себе си е да приемеш това, което си, такова, каквото е. Да се довериш на процесите на израстване. Да свалиш съпротивите, борбата, непрекъснатите опити да докажеш, че си нещо различно, че си нещо друго, че си някой друг, за да компенсираш нелюбовта на другите спрямо теб.
Егоизмът е резултат от едно наранено и болно его, а да обичаш себе си резултат от едно изцелено здраво тяло, служещо его, развиваща се личност, уникална индивидуалност, осъзнат характер и др.
Да обичаш себе си и понякога означава да обикнеш нещото, от което си бягал цял живот, защото си бягал от болката, която чака вътре в теб да я видиш и да я излекуваш като първо я приемеш такава, каквато е.
Добре, всичко това звучи чудесно, но как, за Бога, да се науча да обичам себе си?!
Как да се обикна?! Как?! Как?! Как?!
Когато искаш да свалиш някого – да го съблазниш – да го накараш да те обикне, какво правиш?
-
наблюдаваш го
-
разбираш какво харесва
-
проучваш какво му е приятно
-
къде обича да ходи
-
с кого му е хубаво да бъде
-
как иска да си прекарва времето
-
какво е наистина ценно за него
-
какво още…
-
заговаряш го
-
обръщаш му внимание
-
каниш го на среща
-
интересуваш се от него
-
мислиш за него
-
правиш му подаръци
-
жестове на зачитане и грижа
-
полагаш усилие, за да го впечатлиш
-
и всичко останало, което се сещаш…
Досещаш ли се накъде бия?Разбира се, че няма как да заобичаш себе си изведнъж!
Трябва много търпеливо и с постоянството на категоричен в избора си човек да спечелиш собственото си сърце. Нужни са усилия! Да се “свалиш” сам. Да станеш най-добрия и желан партньор на себе си. Да се постараеш да се харесаш на себе си. Да си направиш най-хубавите и желани подаръци. Да се заведеш на най-прекрасните места. Да си подариш най-съкровени моменти. Да погледнеш на себе си като на единствения човек, с когото ще споделиш абсолютно целия си живот, всяко мигче, без изключение!! Това означава да минеш заедно със себе си през трудните моменти. Да се подкрепяш, когато искаш да се откажеш и предадеш. Да се побутнеш или направо сриташ, когато правиш самоунищожителни неща. Да прегърнеш болката под защитните механизми и да изградиш нови адаптивни за теб стратегии.
Да станеш своя собствен любовен обект! Ето ти един начин да заобичаш себе си.
Откажи се да очакваш някой отвън да знае по-добре от теб от какво имаш нужда и да ти го осигури. Заинтересувай се от себе си. От онова Себе, което е като все още чисто и любопитно към живота дете вътре в теб. За него се погрижи с отдадена и безусловна Любов.
Още по темата: