На голяма част от клиентите ми им давам заданието да си водят личен терапевтичен дневник. Това се случва още в началото на нашите срещи и е незаменима практика по себеопознаване, себерефлексия и осъзнаване. Всеки, който го е правил редовно, събира безценен материал и е изумен от това, което открива в себе си. Писането в терапевтичния дневник е препоръчително да се превърне в ежедневна лична себетерапия като част от целия процес. В тази статия давам насоки как да се случва това и какво да се пише.
Писането е лечебно и освобождаващо. За предпочитане е да отразим думите и мислите си на хартия, отколкото да оставим да звучат в главите ни и да ни дърпат конците несъзнавано. Водейки дневник развиваме самосъзнание и откриваме нездравословните модели в живота си. Винаги първа стъпка към каквато и да е промяна е ясното дефиниране на стартовата позиция – къде се намирам в момента, в какво състояние съм, с какви ресурси разполагам и в коя посока искам да се движа. Истинското придвижване напред започва от мястото, на което се намираш реално. Когато не развиваме себерефлексия, метафората е като да се опитваме да се издокараме и да изглеждаме добре (грим, прическа, дрехи) без да ползваме огледало. Нашите собствени написани или изговорени думи са това огледало.
Затова е ключово в този дневник и към себе си човек да е максимално искрен и правдив – нито да се осъжда, нито да замазва, но да се старае да е честен.
Важно е да бъде редовно – поне веднъж на ден и поне няколко страници за деня. Това е време, посветено на себе си. Самото усамотяване и вниманието, което отделяме на случващото се в нас, вече дават послание на цялото ни същество, че ние и нашият вътрешен свят имаме значение, важни сме, заслужаваме!
За немалка част от хората това да отделят времето за себе си и/или да го защитават и отстояват като свое право пред близките си и дори пред себе си, е сериозна спънка. Преодоляването на тази спънка е подвиг на готовността да се изправим пред вътрешното си съдържание и да го обикнем.
Умът, познанието и осъзнаването са първата стъпка към промяната. Мислите са коритото, в което тече реката на нашите емоции и физически реакции. Мисли, вярвания, убеждения за себе си, за другите и за света – те оформят нашето възприятие и дават информацията, която активира емоционални, биохимични и поведенчески реакции. По-голяма част от тези мисли ние не осъзнаваме, но виждаме резултатите от тях – нежелани ефекти в тялото, държанието ни и отношението на околните.
Когато насочим вниманието си към определена област, съдържанието на това поле започва да се осветлява и да ни се разкрива. Вниманието е едновременно ключ, който отваря сейфа на несъзнаваното, както и светлина, която осветлява съдържанието. Вниманието може да бъде и лечебно средство само по себе си. Вниманието е енергия, която, насочена в определена посока, има своето въздействие. Вниманието е като храна, като ресурс, като сила. Когато не знаем нещо, но си зададем въпроса и останем в тиха готовност да приемем отговора, вниманието се проявява като магнитна сила, привличаща съответния отговор. Когато търсим решение, вниманието може да осветли възможните варианти и най-подходящия за нас избор.
И така – как да го направим?!
Сдобивате се с пособия за писане – нека бъдат по Ваш вкус, дали ще са листи в папка, тетрадка, тефтер, тефтерче, компютър, телефон, диктофон – всичко, върху което можете да излеете вътрешното си съдържание.
Ползвайте мастило, вместо молив, и запзвайте файловете, за да можете след време да прочитате и да си правите ретроспекция и равносметка за изминатия път.
Времето и мясото за писане – може да го определите спрямо ежедневието Ви. Може да е в определен час, ако това работи за Вас, или да носите дневника си навсякъде със себе си, за да Ви е подръка и да можете във всеки момент да напишете случващото се във Вас. Ако е в определен час или на определено място, може да си го направите като ритуал: да запалите свещ, да си сипете вода или чай, да си създадете атмосфера, която да Ви събуди усещането за специалност на момента. Избягвайте да слушате музика заедно с писането, защото фокус е това, което „чуваме“ вътре в себе си, а в такива моменти външното разсейва. Какво пишем! – Най-доброто е да се оставите на потока отвътре навън. Ако обаче стигате до този въпрос и вътрешните съдържания не се изливат самѝ на хартията, може да следвате предложената от мен структура и допълнителните идеи или да си направите Ваша собствена. Ето го моето предложение:
- Как се чувствам в момента? – поемѝ си въздух и притихни, за да усетиш себе си, тялото си и сетивата ти за цялостното ти състояние и го опиши възможно най-коректно и детайлно
- Какво мисля за себе си сега? – какви мисли се въртят в главата ти, какво си казваш, какви оценки си даваш сам/а на себе си или си представяш, че другите ти дават – опиши тези изречения, вярвания и убеждения, които се повтарят неведнъж
- Какво ми се случи днес, в което успях да наблюдавам и опознавам себе си? Какво видях, какво почувствах и осъзнах? – този въпрос ангажира и развива умението за себенаблюдение и то с цел познание на себе си и това как възприемам случващото се
- За какво съм благодарен/благодарна днес? – към себе си или към нещо друго/някой друг, може да е всичко, но нека е продиктувано от истинско усещане за вътрешна благодарност
- Какво искам от своя живот сега/днес? – простичкия въпрос какво искам
- Коя е следващата ми стъпка да го постигна? – може да е миниатюрна и битова, но достатъчно важна
- Какво друго искам да споделя със себе си? – свободно писане, което може да бъде навсякъде и извън тази структура
- Как се чувствам в момента? – след тази лична сесия писане виж в какво състояние си започнал/а да пишеш и в какво състояние си сега, след всичко, което извади от себе си
- Какво мисля за себе си сега? – какво в мен се промени, докато изпълвах тези редове с вътрешното си съдържание – да го забележа, призная и отбележа
Още идеи, от които можете да избирате и да пишете в дневника си, когато усетите нужда:
-
Писма
(които не се изпращат) –
напиши всичко, което изпитваш към съответния човек, независимо дали е
изказано или не, опиши спомени, моменти и всички мисли, свързани с тях:
- Писмо до майка ми и писмо до баща ми – защо родителите са толкова важни за формирането ни и как се случва това – четете тук и тук
- Писмо до бивш/настоящ партньор
- Писмо до моето минало аз (може да са много такива минали „ехо“-та от различни етапи и моменти в живота)
- Писмо до вътрешното ми дете
- Писмо до моето бъдещо аз
- Писмо до мен от моето бъдещо аз (имаме право да мечтаем смело и да вървим към това)
- Приказката на моя живот (разказвам своя живот в 3л. ед.ч, където главния герой съм самия/самата аз, стигам до настоящето и продължавам приказката така, както искам да продължи)
- Записване на сънищата – това трябва да се случва докато сънищата са още пресни, т.е. веднага при ставане и спомняне или в първия възможен момент, разсъждаване върху сънуваното, асоциации с него, повтарящи се модели, емоциите в съня и емоциите в „будното“ измерение (аз например бях открила, че винаги когато сънувам заливаща ме вода, следва някакъв неконтролируем емоционален изблик от мен, от вътрешни вулкани, за които дори не съм подозирала – т.е. следете моделите).
- Стихове, поезия, проза или опити за художествено себеизразяване
- Свободно писане – изключваш филтъра за граматика, пукнтуация, оформяне на мисълта писмено и оставяш ръката да пише автоматично и импулсивно каквото идва на момента в съзнанието, без грам цензура, без да поправяш този „суров“ материал, който така или иначе вибрира в нас.
Пожелавам Ви приятно писане и Ви поздравявам със следното прекрасно стихотворение за вдъхновение:
Седни до мен. Сега ще ти разкажа
~ Мира Дойчинова – irini ~
за дните от преди, от днес, и после.
Човекът беше нещичко наказан,
и никой не откликна на въпроса му:
Защо сме тук? Кои сме, и къде сме?
Далечни ли са всичките звезди?
Сърцето си да чуваш не е лесно,
когато и безкраят ти мълчи…
Но ето, че яви му се надежда –
небето го дари с вълшебно слово:
Човекът почна букви да подрежда,
и в тях да търси себе си, отново….
И някъде, така, сред редовете,
откри планети, светове и хора.
С ръката си подписа се: Човекът.
Безкраят се засмя. И проговори…
