Сигурно познавате тази фраза.
И обикновено се сещаме за нея, когато се случва нещо прекрасно, незатъмнено от странични негативни събития.
Задавайки си въпроса „Защо“, ми идват много предположения. Много добре не е на добре, защото винаги после това хубавото свършва, а човек съвсем естествено иска да задържи хубавото до безкрай. Освен това някой може да завиди и да напакости. По-добре да се оплаквам от нещо, дори всичко да ми е наред, за да не излезе, че си нямам проблеми. А и може би не заслужавам да ми е така добре. Оставям тази тема… доста е обширна и засяга цял отдел от психологията.
Направих тази ТЕС поредица, за да потупваме заедно и да се научим да приемаме благословението на хубавите моменти в живота ни, да им се насладим и да ги оценим като присъстваме напълно в тях.
Приятно потупване!