Структура на първичното психотерапевтично интервю в естествената психотерапия – част 2

Жестовете на нежност в разумните граници в присъствието на детето, когато са искрени и автентични, са израз на любов и взаимност в родителската връзка. Това затвърждава в детето възприятието, че е плод на любовта между двама души и че всеки един от двамата, обичайки своя партньор, обича наследството му и в детето си. Подсъзнателно децата знаят и реагират на това.

Възможно е скандалите между родителите да създадат поредица от убеждения, които да влияят несъзнавано на детето и да изграждат неговия стил на взаимоотношения с другите. Например: „Хората не се разбират.“ „Карат се заради мен.“ „Страшно е да не се разбираме.“ „Трябва да се скрия, да се махна.“ „Хората не се обичат.“ и т.н. Докато мама и татко се карат, малкото стои заключено в тревожност и опасения, а чувството за сигурност е трудно възстановимо във времето.

Незрелите отношения между възрастните могат да провокират в детето чувство за вина или отговорност за сдобряването им чрез опити да им угоди, но тази отговорност е само на родителите. Може да го предизвика и да бъде буйно, агресивно, стараещо се някак да премине през този период. Именно различните реакции на детето, идващи от неговата дълбока същност, определят как тези стимули ще отекват в него и в течение на живота му.

Какви стратегии за справяне с конфликтите ще види детето. Това ще са първите модели на поведение.

Това изгражда представата какво правят жените и какво правят мъжете, а според идентификацията и способността си човек несъзнателно влиза в съответстващия си модел. Всеки един от нас има свои предпочитания и таланти за някои занимания, но понякога трябва да преодолее наложените от възпитанието стереотипи, за разкрие собственото си творческо аз и да му даде пространство в живота си.

Въпрос определящ:

Кой e възприеман за „силния“ пол.

И в какво се състои силата му.

Как човек се заявява, отстоява ли позицията си и с какви средства.

До каква степен зачита правото на другия за мнение и избор и как това повлиява на отношението му към него.

Изграждането на твоите морални устои, на характера и изявите му. Каква посока ще имат твоите разбирания за правилно и неправилно. Дали ще имаш противоречиви вътрешни импулси и предубеждения или ще разчиташ на стабилност и увереност в своята преценка.

Лоялността  към родителите е заложена като единство на двата принципа – мъжкия и женския. Разделянето им е принуждаване на детето да стане “предател“ на люялността си към единия родител/принцип в името на другия. Това изкривява проявленията и на двата полюса, а всеки избор е предателство. Сложна безизходица, която съпътства човека до момента на осъзнаването и промяната ѝ.

Единството на мама и татко е условие за единството в съзнанието ти. Важните за тях неща стават важни и за теб, дори когато ги отричаш.

Изневярата и ревността са белег на живота в неискреност, повърхностност и страх. В такава среда децата се идентифицират с тези емоции и те стават въздуха и атмосферата на тяхното същество и е твърде вероятно да преповтарят тези подсъзнателни модели в своя живот.

Човещината се учи цял живот, но най-силни и дълбоки са уроците, предадени от майката и бащата чрез личния им пример. С поведението им се предава и отношението към другия, а отношението е решаващият фактор за изграждане на здрави взаимовръзки.

Цялостите могат да възпитат човек, разчитащ на своята вътрешна опора и строящ отношенията си на взаимозависимост, което е обратното на зависимостта, а тя е присъща на неоцялостените личности. Неоцялостените личности виждат спасението си или нещастието си в другия.

Ти умееш ли да се забавляваш и да бъдеш щастлив в компанията на твоя партньор? В способността за изпитване на радост има отпускане на душата, човек не се прави на различен от същността си, изпитва приемане от и към другия и радостта идва като естествено следствие.

Огледай се сега ти, виж как са те оформили, какво социално вътрешно разположение са отпечатали в теб, как възприемаш света – приятелски ли е той за теб или враждебен?

В приятелството има най-много свобода на взаимоотношенията, но и най-много обич, подкрепа и приемане. Приятелството сред всички видове човешки връзки е най-освободено от социални стеротипи и може да бъде винаги такова, каквото го изградят приятелите помежду си. Родителите да бъдат приятели е свидетелство за една много по-дълбока и съзнателно избрана връзка между тях, в която те дружат помежду си с душите си, а не със своите полово-материални-социални роли и цели.

В интимността и половия акт между двама души изпъкват всичките техни сенки и потиснати съдържания, всичките им комплекси и страхове. Сексът е физическо сливане, но тялото като отражение на психиката не всякога може да се отпусне, да освободи способността си за изпитване на наслада. Насладата идва от пълната голота и приемане – не само физически, от приемането и желаенето на това другия да бъде в наслада и всичко това в прегръдката на по-висша Любов.

Когато в това поле станат кардинални разминавания, връзката се разпада, дори всичко друго да е било привидно наред. Не при всички семейства обаче това поле присъства. В повечето случаи, когато партньорите се откриват и срещат в своите най-висши стремежи, всичко останало подлежи на любящо разрешаване и трансформиране в сила и Любов.