Хипнотерапията – събуждане в “съня”

/ Естествена психотерапия / By

Хипнотерапията е прилагане на хипноза в психотерапевтично взаимодействие. Това е един от силните и ефективни методи за придвижване към целта.

По време на сън в човека се активират много системи за самовъзстановяване. Мозъкът се обновява и се освобождава от излишния информационен прах. Сетивата се отдръпват от външния свят  – умът и тялото навлизат в покой. Мускулите се отпускат и получават повече кръвоснабдяване. Кръвното налягане се понижава. Секретират се важни хормони, текат възстановителни процеси и растеж, регенерират се костите, тъканите и мускулите. Тялото се презарежда с нова енергия. Паметта се организира. Емоциите и настроенията се балансират. Засилва се имунната система чрез генериране на повече антитела.  При истинското заспиване намалява активността в церебралната кора, където възникват възприятието, въображението и мисълта.  Но при хипноза “будността” и активността на мозъчната кора се запазват, засилват и се увеличава качествено тяхната дейност.
При истинското заспиване намалява активността в церебралната кора, където възникват възприятието, въображението и мисълта.
Но при хипноза “будността” и активността на мозъчната кора се запазват, засилват и се увеличава качествено тяхната дейност.

Затова хипнозата толкова много прилича на осъзнат сън. По време на сън ежедневният ни ум спи и не ограничава свободното нахлуване на съдържания от подсъзнанието – в сънуването минаваме през усещания и преживявания и сякаш някой или нещо друго режисира действието. 

По време на хипноза сме в сменено състояние на съзнанието, но то е будно, като същевременно имаме визуален и осезаем достъп до информация, архетипни образи и спомени и чрез намерението си създаваме взаимодействие и връзки помежду им. Осъществяваме осъзната и пожелана връзка с образното, паралелно и емоционално наситено процесиране на дясната мозъчна хемисфера (полукълбо).

В т.н. ежедневно будно състояние на ума, парадоксално сме по-“заспали” и неосъзнати за протичащите автоматични мисли на заден план, но тялото ни активно реагира на всяка една от тях. Затова добрата хипноза отпуска тялото и повишава връзката с него, тъй като “тялото никога не лъже” и през самото него и реакциите му имаме директен достъп до неосъзнатите ни съдържания.  

Това едновременно много по-будно в сферата на невидимите процеси и много по-“спящо” в сферата на видимите процеси състояние е т.н. състояние на транс в хипнотерапията. Трансът е преходно функционално състояние на съзнанието, при което се променя контролът над възприятията и начинът на обработка на информацията. Този транс е лечебен сам по себе си, отключва се достъп до огромен потенциал и ресурс на всички нива на съзнанието. Естествеността му се заключава в това, че хората имат органична нужда от него и мозъкът сам го активира в опредлени моменти. Тогава често казваме “отнесох се“, “изключих” или умишлено търсим нещо, което да ни помогне да изключим ума и да си починем. Такъв източник на изпадане в без-умно или без-умствено състояние е телевизионния транс. Докато си “почиваме” образите и звуците, излъчвани от там, ни водят, но не в нашето лично вътрешно поле, а завличат и изсмукват съдържанията му, насочвайки ги в избрани от тях посоки, но с нашата съдействаща доброволна липса на критичност. Това е т.н. контрапренос в хипнотерапията – когато хипнотерапевтът пренася свои позиции, процеси, програмирания и неразрешени конфликти в отвореното съзнание на човека. Границата между контрапренос и сугестия като лечебно внушение е както много тънка, така и лесно разпознаваема. 

При сугестивната терапия се активират собствените лечебни и препрограмиращи потенциали на човека, те правят промените в него, приближават го до същността му, до силата му, до автентичността му и го освобождават от привнесени модели и шаблони на мислене и поведение.

В атмосферата на психотерапевтичния кабинет, воден от опитен и любящ специалист, трансът в хипнотерапията се превръща в пътешествие навътре към себе си. Пътешествие, от което фантастичните филми черпят своето вдъхновение. Пътеводителят – терапевт е като сталкер, чиято цел е да заведе човека до “стаята на желанията” – това е собствения му вътрешен потенциал. Никой никого не носи, т.е. хипнотерапевтираният сам извървява пътя, сам проправя пътечката си, сам среща съдържанията на вътрешното си измерение, умело воден от терапевта. 

Ключово в успешната хипнотерапия е доверието и то е необходимо на много нива. Когато умът е успокоен, добре информиран за важността и протичането на хипнотичното преживяване и е наясно със своята отговорна функция на буден наблюдател, той великодушно се оттегля и дава контрола в ръцете на невидимото взаимодействие между водещия и водения. Доверието на ума е постижимо, когато терапевтът спокойно и убедително разкаже на клиента какво да очаква. Тази подготовка сама по себе си вече отваря вратата на трансовото състояние, защото то е желано, необходимо и естествено за организма. С напредването в хипнозата се изгражда доверие и в собствената природа, в която човек се потапя и изживява по нов начин – не като заплашителни вътрешни ужаси, които искат да причиняват страдание и от които човек трябва да избяга, да потисне, да игнорира или отстрани, а напротив – като парченца от пъзела на живота, които, поставени на своето място, вместо дупка създават ясна картина и са част от едно много по-голямо Цяло, в което всички тези частички са помирени помежду си и имат стойност, значимост и право на съществуване.

“Внушението е форма на психическо отражение, при което предимно по пътя на несъзнаваната психическа активност се създава специална нагласа към разгъване на функционалните резерви на човешката психика”  

д-р Георги Лозанов – създател на българския сугестопедичен метод за обучение

 Тази сугестия е основата на хипнотерапевтичния подход. Един от законите в сугестопедията засяга убедеността на предподавателя, че нещо необикновено се случва. Това кореспондира с настройката на хипнотерапевта по време на сесия. Състоянието на увереност, че се случва нещо необикновено, различно от обществената сугестивна норма (социум, обкръжение, автоматизирани мисли и убеждения), и че клиентът има изключителни способности, води до проникновено вдъхновение у водещия: очакване към неговите собствени способности да активира резервите – ресурсите на клиента, което събужда личния потенциал на терапевта, както и очакване клиентът да резонира от позицията на своя потенциал. Това вътрешно тържество се отразява в периферните перцепции и подсъзнателни сигнали на водещия – глас, интонация, цялостно поведение и присъствие, които се възприемат и се създават у водения, защото нагласата е спонтанно създадена от състоянието на терапевта и клиентът резонира на нея, най-често несъзнателно. Така се създава т.н. десугестивна връзка на нивото на резервния комплекс – освобождение от маладаптивните вярвания и убеждения в пространството на извиращ вътрешен творчески и лечебен потенциал. В този комуникативен процес на резонанс терапевтът общува с нивата на съзнанието на клиента на границата на неизползваните резерви на мозъка в съответствие със законите на любовта и свободата, а воденият има чувството, че постига всичко сам. Поради автентичността на целия този многопластов комуникационен процес и невъзможността всичко това да бъде изиграно, а само чрез реалното му чувстване и вяра, водената хипнотерапия се възприема без колебание, в доверие, а това автоматично води до разкриване и задействане на потенциала.

Хипнотерапията в естествената психотерапия е често ползван подход, ефективен и безспорно приятен, транформиращ и красив в своята мистичност на вътрепсихично преживяване.

Важността на устойчивото внимание, високата метакогниция, способността за правене на ядрени аналогии, прецизната дедукция, индукция и проницателния интелект в естествената психотерапия

Най-добрият психотерапевт е Животът в качеството си на душелечител и...

Read More