Тялото на човека е чудо, то е собствена екосистема, която живее в съзвучие с цялата природа на битието. Официалната наука познава всички материални кътчета и функции на човешкото тяло, но много повече от това, което знае, е онова, което не може да обясни или не желае. Психотерапията е душелечение (буквален превод), тя се фокусира върху душата – нематериалния елемент на човешкото същество, но докато идеята за фокусиране върху отделните компоненти без оглед на цялостта е налична в някои общества, то хората в тях живеем в невежество, равносилно на разцепване на съзнанието и самозабравяне.
Нематериалните неща са кода, по който материята се събира и подрежда. Някои от тях можем да проследим дори в този миг, ако си помислим за човек, когото много обичаме, или си спомним история от живота си, в която сме преживели силен стрес или загуба. Веднага тялото ще започне да реагира, да променя електрическите импулси в мозъка, в сърцето, ще се промени дишането, пулса и цялата вътрешна биохимия. Тялото е като антена на радиоприемник, която се настройва според намерението на невидимата част от човека и се изгражда и променя по неин проект. Тази невидима част бих допуснала, че е съзнанието, но още повече е несъзнаваното.
Несъзнаваното е хранилището на всичко онова, с което не сме имали ресурса да се справим в определен момент. То е безкраен източник на потенциална сурова сила, която зачева и отглежда семената на преживяванията ни, докато те узреят и станат годни да бъдат ожънати от съзнанието. Тези плодове зреят в тъканите, клетъчната памет, мускулите, костите и всяка част на тялото. Огромен е обема на литературата, която изследва този процес, наречен психосоматика.
В естествената психотерапия се работи с разбирането за тъканта на психиката като нещо живо, възможно да бъде докоснато, пулсиращо и дишащо – както и с тялото. Един от вербалните подходи за тази работа е хипнотерапията. Именно през измененото и отпуснато състояние на съзнанието, което се постига в този момент, се изменя и отпуска състоянието и на тялото. Отваря се пространство, в което тялото може да предаде информация на езика на почувстваното усещане за самото себе си и да се работи с този материал.
След изминаването на решаващ път заедно терапевтът и клиентът могат да установят такова ниво на доверие и взаимно познаване, че терапевтичната психотелесна работа чрез докосване категорично не би могла да бъде сбъркана или възприета като нещо по-различно. Терапевтът на този етап знае много за своя клиент – за симптомите му, за възприятията му, за семейството му и взаимоотношенията му, за това какво се случва в него като в съд – отвътре и отвън. В най-добрия случай терапевтът знае, че клиентът би направил всичко, което зависи от него, за да се подобри и излекува. Клиентът от своя страна знае, че терапевтът има предвид цялата му история, усеща го и има сетива да откликне и на несъзнаваните му импулси като ги отрази и адресира по любящ и адекватен начин, също така го уважава като автономен притежател на собствения си живот, решения и избори. Само такъв дълбок рапорт ( “ra-PORE” – близко и хармонично взаимоотношение, в което хората или групите са “в синхрон” помежду си, разбират чувствата или идеите си и комуникират гладко ) може да отвори пространство за истинска психотелесна работа, която би могла да съдържа допир и скъсяване на физическата дистанция между клиент и терапевт. В психотелесната работа докосването е свързано с ясно разбиране за онези зони от тялото, в които се натрупва стреса, стягането и резултатите от известни преживявания. Това са така наречените мускулни брони в психодинамичната теория, чиято онтогенеза отговаря на съответния период от развитието и травмиращите събития в него. Например мускулните брони на орално – зависимия характер, който се залага във времето на развитие на оралния стадий, когато бебето опознава света с устата си, се намират в челюстта, не позволяват на енергията на тялото да премине нататък и “затварят” човек в главата и интелектуализацията.
Целта на психотелесната работа е да създаде условия блокажът да се разтвори, за да потече отново енергията, като река от наслада и облекчение, еквивалент на онова позволение, което някога е било отнето от зоната на преживявания на индивида. Всъщност необходимият допир и контакт с лечебна цел от страна на терапевта към клиента може да е много кратък, малък, да се случи веднъж или едва няколко пъти, а да се постигне огромен ефект от него. Това се дължи и на стабилността на доверието, и на дълбокото синхронизиране и следване на естествените импулсни потоци, които терапевтът изпитва през своята система на база свързването, и прилага към клиента заедно с познанието за мускулните брони, утаяването на напрежение в мускулната тъкан и наслояването на стреса на съответните места.
Този подход в естествената психотерапия се комбинира с хипнотерапевтичното говорене и ползване на словесно-образни ключове, които отварят пространство за изцеление в психосоматичната система. Получава се единно ниво на комуникация между физическите и менталните полета на клиента и терапевта. В това състояние на “танц” почувстваното от терапевта усещане на клиента минава през изцелителен процес. Терапевтът “пуска” това, което “идва” от клиента, дава му позволение, приемане и прегръщане, говори на блокажа и на фрагментираното вцепенено парче съзнание, което “държи” този блокаж. Говори лечебни фрази, които могат да бъдат и провокативни, за да “извади” скритото и да го интегрира. Думите и допира се случват едновременно и преливащо. Така терапевтът “учи” клиента и създава модел на енергийно ниво на пускане, детокс и освобождаване на заклещените товари на клетъчно ниво. Товари, които се усещат като болки, стягания, дискомфорти от най-различен произход, изтръпвания, усещания като за дупка, тежест или пробождане и други. Това е емпирично изпитан феномен, който няма за момента широко признато и достъпно обяснение, но има категорични ползи и издига работния процес на много по-качествено и ефективно ниво.
Преживелищната психотелесност в комбинация с хипнотерапията умножава ползите. Думите утилизират менталните бариери. Допирът е естествен лек за мускулните брони, създали се вследствие на забрана за истинска наслада в тази област поради преживяна травма, съпроводена със страх и защитно стягане с цел да се предотврати бъдещо такова преживяване. Динамиката на това събитие е изцяло потопена в несъзнаваното и по този начин нейното “ехо” или отпечатък може да бъде достигнато единствено чрез комуникация на телесно ниво – допир, натиск, топлина, сензорика.
Работата с тялото е категорична и недвусмислена – тялото не лъже никога. По своя съзвучен с истината на цялостта на клиента начин тялото води към индивидуалната истина за дадения момент. Само клиентът чрез себе си има достъп до нея. Тук позицията на терапевтът е почит към процеса, на който е свидетел, както и наблюдател, отварящ пространството за този процес чрез присъствието и наблюдението си. Терапевтът не би могъл да даде решение, дори сам да е минал през подобно на клиента преживяване, защото индивидуалността и автономността се отличават с неповторимост. Терапевтът би могъл да се довери на своята интуиция, воден от самия процес. Всяко друго идващо от ума, личните съдържания или амбиции решение на терапевта би било т.н. контратрансфер. Контратрансферът е нежелан процес, в който терапевтът има готови решения или лични нерешености и ги натрапва проектирайки ги към клиента си, като така пропуска възможността да се свърже на същностно ниво и да следва живия поток на лечебен процес. Установяването на такова смирено следване обаче вдъхва увереност на клиента, че може да стигне до своите решения, овластява го. Тази вдъхната увереност и буквално вяра в силите за изцеление, живеещи в потенциала на клиента, е търсената позиция на сугестивната терапия. Когато синхронът води и двамата, най-валидните за клиента решения узряват в климата на доверието не само към себе си, но и към живота, който е поднесъл точно тези товари и предизвикателства. Този миг най-често е съпроводен с много дълбока въздишка, която създава усещане, че нещо се е прибрало у дома и се е свързало отново с живота. Лечението е оцялостяване, а оцялостяването е свързване. Травмата е капсулиране, стягане и отделяне.
Психотелесният подход има силата да осъществи реални промени в клиентите, защото е движен от стремеж към цялостност, единство, свързване и приемане, но лечението се случва чрез телесните механизми на лекувания човек – то не е резултат от магическа енергия, излизаща от ръцете или гласа на терапевта. Терапевтът е спътник, но не и някой, който може да извърви пътя вместо клиента си. В психотерапевтичните взаимоотношения позицията “Нещо с мен не е наред, излекувай ме и подобрѝ състоянието ми” не е релевантна и не води до устойчив и качествен резултат. Затова е необходимо решителната готовност и сътрудничество на клиента да се довери на своя процес.
Ето какво включват някои от практичните методи, които се прилагат в естествената динамична хипнотерапия, заедно с милтъновия модел на говорене.
- Музиката създава ритъм и отклик в организма, активира способността за следване. Когато клиентът още се учи да чува и следва своя собствен вътрешен ритъм, наличието на музика отвън помага да се събуди и тренира в него умението да се вслушва.
- Свободното движение на тялото е първоначално много неудобна и неясна задача, необходимо се да се изоставят заучени навици за движение, да се остави импулсът да води, а не ума, имитацията, шаблонът или друго неродено на мига движение. С отпускане в това изследване на свободното движение на тялото човек влиза в динамична медитация, танц със себе си и от това състояние може много лесно с подкрепата на терапевта да навигира през капсулираните в тъканите блокажи и тяхното връщане в системата.
- Допир, натиск, потупване по биологично активни зони и точки по тялото – според познанията, уменията, интуицията на терапевта и обратната връзка на клиента.
- Водене на тялото на клиента, в което се търси максимално доверяване и отпускане, допускане да бъде воден, да получи и да вземе, да се остави отвъд контрола си.
- Дишане – многобройни дихателни стратегии и упражнения, които активират по различен начин нервната система, мозъка и целия организъм.
- Упражнения със звука на собствения глас и вътрешен пространствен резонанс. Някои от тези упражнения бързо отпушват потока на емоциите, а други успокояват ума до пълно притихване.
- Погалване, прегръдка.
- Специфична поза на тялото, изразяваща етап от развитието, за да се изпита и възстанови дефицитния опит от този период и др.
Естествената динамична хипнотерапия е подход с огромен потенциал за лечение при наличие на рапорт и доверие между терапевта и клиента, ресурс от страна на клиента да се срещне по този начин със съдържанията си, уменията, познанията и интуицията на терапевта и узрял материал за работа.