За необходимостта да пиша за работния ден
Искам да пиша за темите, които минават като поток от смисъл през деня ми. Срещам ги в личния ми живот, в споделените преживявания на приятелите и близките ми, както и в случващото се в животите на моите клиенти.
Осъзнавам, че е необходимо да изпиша нещата, защото иначе остават в главата ми като реещи се семена. Искам да посадя тези реещи се семена през пръстите си, които наистина приличат на едни живи корени, танцуващи по клавиатурата на лаптопа. Посаждам ги в бялото поле пред очите си и наблюдавам какво изниква от тях. Каня и вас да съпреживеем този поток.
За общите теми, които текат през клиентите
Има дни, в които всички хора, които сядат на дивана пред мен, казват едно и също. “Толкова много неща се случиха, че вече забравих, трябва да започна да си записвам.” Реших и аз да послушам съвета, който дават на себе си и да започна да си записвам. Може би ще успея за повече от един ден.
Има дни, в които съм вдъхновена да приложа нещо ново, което съм научила в обученията си, и почти всички клиенти минават през това. Изследвам го, тествам го, експериментирам, за да схвана как работи.
Също ми прави впечатление как едни и същи обществени събития се филтрират по коренно различен начин от различните клиенти. Нещо, което едва съществува в полето за едни хора и не ги интересува или не го виждат, се явява неописуем товар за други, които не могат да се справят, мислят го, носят го и се терзаят. Това зависи от индивидуалните особености на всеки отделен човек. Асоциативно ми изниква спомена как като се возя в градския транспорт и си казвам: “Гледай сега, всички тези хора, независимо колко са намръщени или забити в изолираността си – всеки един от тях е портал към безкрая на битието!” И така ми става много по-живо и любопитно.
Интересно ми е да проследявам и общите астрологични тенденции, но това го правя крайно повърхностно и единствено на базата на няколко прочетени публикации от активни астролози в социалните мрежи. Затова и рядко намирам конкретни неща, но има едно, в което се убеждавам всеки ден – душевния стремеж към събуждане е много активиран! Това зоват паническите атаки, тревожните състояния, психосоматичните оплаквания и почти всеки със своя симптом, който прекрачва прага на кабинета. Това за мен е празник, но и пътешествие.
Размисли за подсъзнанието
Днес влязох в красотата на едно подсъзнание, което видя своята уязвимост в образа на вълк. Това е личната ми интерпретация, защото съм сигурна, че значенията и за клиента и за мен могат да се разгърнат и по много други линии.
Очаровам се всеки път, когато бъда свидетел на работата на подсъзнанието. Аз приемам, че то по дизайн е създадено да сътрудничи на психичната цялост. Дори страшните и неприемливи неща в него са елементи, за чието обгрижване имаме отговорност. Поемайки тази отговорност, ние развиваме умения и качества, които ни водят към зрялост и лична сила. Плашещите неща в подсъзнанието най-често се свързват с нас директно насън, а косвено чрез симптоми – физически, емоционални или ментални. Понякога ни подготвят за това какво ни очаква – това не е някаква свръхсила, а основани на подсъзнателния опит и натрупвания знания за връзките между събитията. Може да се нарече и интуиция, но допускам, че интуицията черпи и от още по-изначален източник на информация и живот.
Подсъзнанието има склонността да е много символично и да преплита символите в ежедневния ни живот. Т.н. синхроничности също са такъв вид послания. За да разберем съдържанието на това послание и какво точно значи то за нас, бих насочила да обърнем внимание на това как се чувстваме в този момент. За мен чувството е посланието. Най-често то е като изненада, удивление, спонтанна радост и усещане за магичност. Това е красиво послание.
За късмета на начинаещия
Започваш терапия. Или започваш някакъв духовен път. Започваш нещо ново, интересно и обещаващо. Игра, начинание, обучение. В началото докато навлезеш достатъчно, че да го схванеш, има може би несигурни моменти. После изведнъж нещо ти светва. Печелиш, изживяваш просветление, става ти рязко много добре. Сякаш изведнъж всички проблеми си намират решението и ти се намираш в твоето естествено състояние, каквото би могло, би трябвало и би искал да бъде постоянно.
Първата среща с естественото състояние на човека е като да излезеш на чист въздух след години стоене в задух. Усеща се като празник, но и сякаш точно така би трябвало да бъде винаги! За мен е много близко това изживяване. Също така ми е близко голямото и болезнено разочарование, когато свърши. След краткотрайно поемане на въздух, пак си потопен в старото и ти е много по-неприятно отколкото преди да усетиш какво е да ти е естествено добре. Аз разбирам този процес като много хубав и необходим в развитието, защото качването “горе” символично е като моментно отваряне на прозореца, за да се види красивата гледка отвън, но след това като се затвори отново сме конфронтирани с недостига на светлина заради наслояванията по стъклото. Тъй като това е метафора и за някои прозорци можем да си намерим кой да ни ги измие, то за тези от метафората отговорността е изцяло наша. Наслояванията по тях са пренаталните изживявания, бебешките травми, детските травми, юношеските травми, всички придобити генетично предразположености, поведенчески модели – от родители, предци, вярвания, култура и т.н., но и вярвам – преживяванията на душата от пътя ѝ в превъплъщенията. Доста за “чистене”. Красивото в тази метафора е, че всичко, което успеем да отработим, се превръща в почва и ресурс за посадените в нас дарби.
Настоявам, че всяка стъпка има своята важност като брънка от целия път, който си изграждаме движейки се по него. Всеки провал не е край, а поредната стъпка към това естествено състояние на “добре ми е” на всички възможни нива.
За вътрешния лечител и страха
За мен е важно да осъзная и да запомня следното. Всеки човек има в себе си цялата необходима мъдрост и отговори на своите въпроси. Работата ми като терапевт е да отворя пространство и да дам възможност на човека да стигне до тази своя мъдрост и сила. Защото никой не знае по-добре от самия потърпевш как да излезе от своето положение и от своето състояние и как да реши своята загадка. Защото самата загадка е проектирана да му носи развитието точно на тези качества, за които човекът е дошъл на земята.
Тялото, сянката
Телата ни са антени. Когато ги отпуснем и освободим от бърборенето на ума, те стават като инструменти, с които можеш да си пуснеш филм – история от подсъзнанието. Тези истории са пълни с емоции, преживявания, картини, спомени, преплетени вярвания и убеждения за света, за другите и за себе си. Докато се опитваме да забравим или да премахнем част от историята или от нейната многопластовост, непризнатата част все ще търси начина да се върне и интегрира. Нежеланото и неприемливо отива в сянката. Всъщност следвайки метафората за прозорците – сянката като натрупани отречености по повърхността на стъклото – просто хвърля сянка, закрива светлината, ограничава. Лечението, пречистването е процес, който минава през наблюдение, опознаване, после поне пет фази на приемане и в крайна сметка интеграция по нов начин.
Край
Това е днес, моят ден, който успях да облека отчасти в думи. Моите донякъде споделени мисли, донякъде останали да се реят. Надявам се да съм хванала най-важните от тях, надявам се да имат някаква стойност и за вас!